Quelle: Institut Für Christliche Forschung (IFCF)

Изненадващо е, скъпи приятели, когато благодарим на църквата там в стихове 31 до 11 от глава 1 на Филипяни, въпреки че вярвам, че Павел никога не е бил във Филипи до този момент.

Филипяни 1:3 Благодаря на моя Бог винаги, когато си спомням за вас - 4 което винаги правя във всичките си молитви за всички вас и се моля с радост -, 5 за вашето общение в благовестието от първия ден до днес; 6 И аз съм уверен в това, че този, който започна добро дело във вас, ще го завърши до деня на Христос Исус. 7 Така че мисля, че е правилно да мисля това за всички вас, защото ви имам в сърцето си, които всички споделяте с мен в благодатта ми в затвора и когато защитавам и утвърждавам евангелието. 8 Защото Бог ми е свидетел как сърцето ми желае всички вас в Христос Исус. 9 И аз се моля вашата любов да изобилства в знание и всякаква опитност, 10 за да можете да изпитате кое е най-доброто, за да бъдете чисти и непорочни за деня на Христос, 11 изпълнени с плода на правдата чрез Исус Христос за честта и хвалата на Бога. 

Както и този път трябва да разчитаме на хората да ни помогнат. Дори самите те никога да не са ни виждали. Защото не ние, а мисълта е това, което има значение.

Трябва да се надяваме, а Пол вероятно трябваше да го направи, че идеята за бездомните хора в политиката (ODP) си проправи път в цяла Австрия. Защото, добре, ние също просто писахме на общности. С надеждата, че те го виждат по този начин, ние ни харесваме.

Наистина ли вярваме, че всичко ще върви добре тази година? Ние незнаем. Защото: Направихме каквото можахме да допринесем, точно като Павел във Филипяни. И какво мислите за това? Покажи ни!

Не мислиш ли?

Alles in Gottes Hand legen!

Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn wir im Philliperbrief im Kapitel 1 in den Versen 31 bis 11 der dortigen Gemeinde dankt, obwohl Paulus glaube ich bis zu diesem Zeitpunkt noch nie in Phillipi gewesen war.

Philliper 1,3 Ich danke meinem Gott, sooft ich euer gedenke – 4 was ich allezeit tue in allen meinen Gebeten für euch alle, und ich tue das Gebet mit Freuden –, 5 für eure Gemeinschaft am Evangelium vom ersten Tage an bis heute; 6 und ich bin darin guter Zuversicht, dass der in euch angefangen hat das gute Werk, der wird’s auch vollenden bis an den Tag Christi Jesu. 7 So halte ich es denn für richtig, dass ich so von euch allen denke, weil ich euch in meinem Herzen habe, die ihr alle mit mir an der Gnade teilhabt in meiner Gefangenschaft und wenn ich das Evangelium verteidige und bekräftige. 8 Denn Gott ist mein Zeuge, wie mich nach euch allen verlangt von Herzensgrund in Christus Jesus. 9 Und ich bete darum, dass eure Liebe immer noch reicher werde an Erkenntnis und aller Erfahrung, 10 sodass ihr prüfen könnt, was das Beste sei, damit ihr lauter und unanstößig seid für den Tag Christi, 11 erfüllt mit Frucht der Gerechtigkeit durch Jesus Christus zur Ehre und zum Lobe Gottes. 

Genauso wie auch wir uns diesmal darauf verlassen müssen, dass uns die Menschen helfen. Auch wenn sie uns selbst noch nie gesehen haben. Weil nicht wir, sondern der Gedanke zählt.

Hoffen müssen und das musste wahrscheinlich Paulus auch, dass sich der Gedanke der Obdachlosen in der Politik (ODP) durch ganz Österreich einen Weg gebahnt hat. Weil, nun ja, auch wir einfach Gemeinden angeschrieben haben. In der Hoffnung, dass sie es so sehen mögen wir wir.

Ob wir eigentlich glauben, dass heuer alles gut geht? Wissen wir nicht. Weil: Was wir dazu beitragen konnten, haben wir, so wie Paulus im Philliperbrief, getan. Und was Ihr daraus macht? Zeigt es uns!

Glaubst Du nicht?

Put everything in God's hands!

It is surprising, dear friends, when we thank the church there in verses 31 to 11 of Chapter 1 of Philippians, even though I believe Paul had never been to Phillipi up to that point.

Phillipians 1:3 I give thanks to my God whenever I remember you - 4 which I always do in all my prayers for you all, and I pray with joy -, 5 for your fellowship in the gospel from the first day to this day; 6 And I am confident of this, that he who began a good work in you will complete it until the day of Christ Jesus. 7 So I think it right that I should think this of you all, because I have you in my heart, who all share with me in grace in my imprisonment and when I defend and confirm the gospel. 8 For God is my witness, how my heart desires for you all in Christ Jesus. 9 And I pray that your love may abound in knowledge and all experience, 10 so that you may prove what is best, so that you may be pure and blameless for the day of Christ, 11 filled with the fruit of righteousness through Jesus Christ to the honor and praise of God. 

Just like this time we have to rely on people to help us. Even if they have never seen us themselves. Because it's not us, it's the thought that counts.

We have to hope, and Paul probably had to, that the idea of ​​homeless people in politics (ODP) has made its way throughout Austria. Because, well, we also simply wrote to communities. In the hope that they see it that way, we like us.

Do we actually believe that everything will go well this year? We do not know. Because: We did what we could contribute, just like Paul in Philippians. And what do you make of it? Show us!

Do not you think?