Quelle: Institut Für Christliche Forschung (IFCF)

Изненадващо е, скъпи приятели, когато погледнете историята на погребението на Исус в Евангелието на Лука, глава 23 в стихове от 50 до 56. Изненадващо, защото стих 56 ни казва, че жените биха се покаели. Така че човек трябва законно да попита: Йосиф от Ариматея?

Лука 23:50 И ето, имаше един човек на име Йосиф, съветник, добър и справедлив човек. 51 Той не одобряваше съветите или действията им. Той беше от Ариматея, еврейски град, и чакаше Божието царство. 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус, 53 и го свали от кръста, уви го в ленено платно и го положи в скален гроб, където никой никога не е лежал. 54 И беше денят на подготовката и започна съботата. 55 И жените, които бяха дошли с него от Галилея, го последваха и видяха гроба и как беше положено тялото му в него. 56 Но те се върнаха и приготвиха аромати и мехлеми. И те почиваха в събота според закона. 

Това е изненадващо, точно толкова изненадващо, колкото Пилат да остави тялото на Исус на съветник. Освен ако не беше роднина.

Голяма част от случващото се около смъртта и възкресението на Исус е, строго погледнато, доста странно. Исус се чувства изоставен от Бог. Умира изключително бързо. Непознати идват и вземат тялото му. Плюс съветници. Така че тези, които го осъдиха. А учениците му са сякаш погълнати от земята. Сега познаваме Юда Искариотски. Той се обеси. И Петър. Той избяга.

До точката на погребение това не изглежда да е история на успеха по никакъв начин. Точно както ние днес се съмняваме, че някои проекти могат да бъдат успешни. Защото, добре, успехът на възкресението на Исус идва само когато Бог Отец го възкреси.

Деяния 2:32 Този Исус Бог възкреси; всички сме свидетели на това.

Не мислиш ли?

Was tat Josef von Arimathäa?

Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn man sich die Grablegungsgeschichte von Jesu des Lukasevangeliums Kapitel 23 in den Versen 50 bis 56 anschaut. Überraschend, weil uns der Vers 56 darüber aufklärt, dass die Frauen umgekehrt wären. So das man berechtigt fragen muss: Josef von Arimathäa nicht?

Lukas 23,50 Und siehe, da war ein Mann mit Namen Josef, ein Ratsherr, der war ein guter und gerechter Mann. 51 Der hatte ihren Rat und ihr Handeln nicht gebilligt. Er war aus Arimathäa, einer jüdischen Stadt, und wartete auf das Reich Gottes. 52 Der ging zu Pilatus und bat um den Leib Jesu 53 und nahm ihn herab vom Kreuz, wickelte ihn in ein Leinentuch und legte ihn in ein Felsengrab, in dem noch nie jemand gelegen hatte. 54 Und es war Rüsttag, und der Sabbat brach an. 55 Es folgten aber die Frauen nach, die mit ihm gekommen waren aus Galiläa, und sahen das Grab und wie sein Leib hineingelegt wurde. 56 Sie kehrten aber um und bereiteten wohlriechende Öle und Salben. Und den Sabbat über ruhten sie nach dem Gesetz. 

Es ist überraschend, genauso überraschend, wie das Pilatus den Leichnam Jesu einem Ratsherren überlässt. Außer es wäre ein Verwandter.

Vieles was sich da um den Tod und die Auferstehung Jesu abspielt, ist genau genommen, eher seltsam. Jesus fühlt sich von Gott verlassen. Verstirbt extremst schnell. Fremde kommen und bekommen seinen Leichnam. Noch dazu Ratsherren. Also diejenigen, welche ihn verurteilt haben. Und seine Jünger sind wie vom Erdboden verschluckt. Nun Judas Iscariot wissen wir. Der hat sich erhängt. Und Petrus. Der ist davongelaufen.

Bis hin zur Grablegung erscheint es daher in keinster Weise eine Erfolgsgeschichte zu werden. So wie auch wir heute bei manchem Vorhaben anzweifeln, dass es erfolgreich werden kann. Weil, nun ja, der Erfolg sich bei der Auferstehung Jesu erst einstellt, als Gott Vater ihn auferweckt.

Apg 2,32 Diesen Jesus hat Gott auferweckt; des sind wir alle Zeugen.

Glaubst Du nicht?

What did Joseph of Arimathea do?

It is surprising, dear friends, when you look at the burial story of Jesus in the Gospel of Luke chapter 23 in verses 50 to 56. Surprising because verse 56 tells us that the women would have repented. So one has to legitimately ask: Joseph of Arimathea?

Luke 23:50 And behold, there was a man named Joseph, a councilor, a good and just man. 51 He did not approve of their advice or their actions. He was from Arimathea, a Jewish city, and was waiting for the kingdom of God. 52 He went to Pilate and asked for the body of Jesus, 53 and took him down from the cross, wrapped him in a linen cloth, and laid him in a rock tomb where no one had ever lain. 54 And it was the day of preparation, and the Sabbath began. 55 And the women who had come with him from Galilee followed after him, and saw the tomb and how his body was laid therein. 56 But they returned and prepared spices and ointments. And they rested on the Sabbath according to the law. 

It is surprising, just as surprising as Pilate leaving Jesus' body to a councilor. Unless it was a relative.

Much of what is happening around the death and resurrection of Jesus is, strictly speaking, rather strange. Jesus feels abandoned by God. Dies extremely quickly. Strangers come and get his body. Plus councilors. So those who condemned him. And his disciples are as if swallowed by the earth. Now we know Judas Iscariot. He hanged himself. And Peter. He ran away.

Up to the point of burial, it does not appear to be a success story in any way. Just as we today doubt that some projects can be successful. Because, well, the success of Jesus' resurrection only comes when God the Father raises him up.

Acts 2:32 This Jesus God raised up; we are all witnesses to that.

Do not you think?